Чудя се как да зарадвам любимия, питам се: как да стане, как?

Във въздуха се носи приятен аромат, за мен това е вече знак.

Влизам в цветарския магазин, откъдето идва той,

хвърлям на цветята по едно око

и вниманието ми привлича едно прекрасно цвете,

във вазата останало само.

Цветето ще подаря на любимия човек,

който от топлината на взаимните ни чувства,

винаги се разтопява.

Той с мен винаги е мил,

той с мен винаги е нежен.

А топлината на пролетта като сезон

разтопява временно съществуващия човек,

а именно, човека снежен.

За моя любим човек аз решавам да взема

едничкия останал във вазата невен,

тъй впечатляващ, тъй необикновен.

В този момент, обаче, понечва да го вземе

един влиятелен човек - не мога да се сравнявам

с неговия доход.

Аз от ужас пребледнявам,

но, в следващия миг, с въображаем спасителен пояс,

себе си от това състояние спасявам.

Спокойно започвам аз да го разколебавам,

аргументирайки се, тезата си защитавам.

Накрая, господинът невена ми подава

и ми се извинява.

Оказва се, че висок не винаги е всеки висок доход,

по-висок от него може да бъде

един добре изложен довод.