Едно дете, един мъж, една жена,

една любов припламва между тях,

отронва се една сълза.

Една сълза обща, една обща съдба,

мъжът и жената протягат към детето ръка.

Детето е щастливо –

сбъдна се най-голямата му мечта:

да бъде обичано и осиновено,

какво по-хубаво от това!

Край на самотните дни и нощи,

всичко беше до вчера,

всичко беше до снощи.

А останалите деца без родители,

дали и те ще намерят

духовните си водачи –

техните осиновители?

Тяхната съдба е в нашите ръце!

Да помогнем на децата без родители

да растат здрави, да се отглеждат с любов!

   Кой, с каквото може, да им помага –

това е нашият граждански, родителски зов!