Всяка вечер те сънувам 
и много се вълнувам.
Ти си,  все така,  красива,
невинна, мълчалива.

С ангелско лице,
с чистотата на дете,
с нежни рамене,
с очи като море.

Разхождаш се по морския бряг
и вятърът косите ти вее.
Щастлива си, ходиш навред
и чуваш как някой се смее.
И сякаш, заспиваш върху скалите,
унесена от шума на вълните.

Виждам те толкова ясно, това не е измама,
ала, в следващия миг, теб те няма.
Викам те, търся те, но не откривам и следа
от дивната ти красота.

Продължавам, упорит съм аз –
и ето ... чувам ясно твоя глас:
Аз те мечтая... Сънуваш ме ти...
И двамата оставяме, един в друг,  незаличими следи.